ВАСИЛОВ ДЕН (БАНГО ВАСИЛ)

Според едно предание Свети Василий станал застъпник на ромите пред Господа. Ето защо един от най-популярните празници сред циганското население е Василовден, който се отбелязва на 14 януари. Неговото празнуване трае три дни: Бъдня вечер или повечерница - на 13 януари, Василовден - на 14 и Банго Васил или "патерица" (тъй като на куция му трябва патерица) - на 15. Вечерта срещу Василовден за трапезата се приготвят постни ястия (боб, сърми, ошав, тиквеник и др.), обреден хляб, залък от който се поставя под възглавницата (за сбъдване на някакво пожелание или за лек), а от останалата част трябва да хапнат всички членове на домакинството. Тази вечер се гадае за бъдещето. Калайджиите от видинския квартал „Нов път" приготвят тиква с мед. Върху нея слагат стотинки и хвърлят парчета към тавана. Чието парче се залепи на тавана, той ще е щастлив през годината.

На самия празник за Банго Васил се дава курбан - гъска, която се заколва предварително и се пече цяла. Тя се пълни с ориз и лук, „за да е пълна годината". Преди да се принесе, се отваря прозорец, изнася се тавата през прозореца и Банго Васил се поканва на трапезата с думите: „Айде, Банго Василе, да ядеме гъска!"

Вярва се, че точно в 12 часа Банго Васили посещава всички домове едновременно и носи щастие и късмет на най-малките и безпомощни членове на общността.

Сутринта на Василовден децата ходят да сурвакат. Сурвачките са дрянови, украсени с разноцветни хартии. При влизане в дома се казва „О, Васили авел" (Васил е дошъл), на което стопаните отговарят „Иси кате авел" (има къде да дойде). Пожеланията на сурвакарите са за здраве и берекет. Сурвачките се пазят до 31 януари - Атанасовден, защото се смята, че предпазват от болести. В миналото ги хвърляли във водите на р. Дунав, а днес се изгарят заедно с чучелото на чумата.

На 15 януари задължително се приготвя баница. Празникът продължава с посещения при кумовете, при именници и има много веселие.