РОМСКИЯТ ЕЗИК

Ромският език е новоиндийски. Всички опити да се определи най-близкият до него съвременен или стар индийски език се оказват неуспешни. Езикът на Северозападна Индия изглежда най-близък до ромския. Не само лексиката, но също и граматичната му структура показват индийският му произход. Много думи в съвременният ромски език са от индийски произход, но има и ирански, арменски и гръцки думи. В съвременния хинди и в съвременния ромски език има много общи думи от лексиката за ежедневно общуване. Такава е лексиката, означаваща части на тялото (nakh {нак} - нос, bal {бал} - коса, yakh {як} - око, dand {данд} - зъб), или означаващи кухненски принадлежности като: roj {рой} - лъжица, churi {чшури} - нож.

Ромският език е единствен в Европа, който съчетава в себе си характеристики от индийски, ирански и европейските езици. Имайки предвид това, трябва да кажем, че ромският език не е арго или сленг на някакъв друг език, а е език, който се предава от родители на деца през вековете. В противен случай той не би запазил граматичната си система. Това не означава, че ромският език запазва всички характеристики на индийските езици. Във взаимодействията с европейските езици в него навлизат думи, които се срещат във всички европейски диалекти. Калдерашкият диалект например има много заемки от румънски език. Върху граматиката на ромския език силно влияние оказват балканските езици и най-вече гръцкият. Голяма част от ромските диалекти са част от балканския лингвистичен ареал. Езици като гръцки, български, румънски и албански имат еднакви структурни характеристики: липса на инфинитивна форма на глагола, наличие на частица за образуване на бъдеще време и др. Ромският език също притежава тези характеристики.

Интересен факт е, че ромите от цял свят могат да се разберат на своя език, въпреки локалните лексикални различия.