АТАНАСОВ ДЕН (ГОНЕНЕ НА ЧУМАТА)

На 31 януари по стар стил е Атанасовден. Неговото празнуване във видинския ромски квартал е уникално. Тук празникът се нарича „Гонене на чумата" (Бибияки, т.е. празник на „лелята"; от Бибия, Биби - леля). Както сред българското население, така и сред ромите се вярва, че от този ден зимата се обръща към лято и това е началото на чергарския сезон за циганите. Обичаят „Бибияки" се прави за здраве - прогонва се чумата, изхвърлят се сурвачките (т.е. болестите, характерни за зимата), които се пазят от Василовден и се натоварват върху конска каруца. Основната група, която празнува Атанасовден, е тази на цуцуманите, наричащи себе си решетари, но се включват и останалите групи циганско население, които живеят в ромския квартал.
Подготовката за празника започва няколко дни по-рано, тъй като е необходимо да се изработят маските на основните обредни лица: чума (бибия), поп (рашай), младоженец и булка (жамутро и бори) и няколко страшилища. В миналото чумата е представлявала мъж, облечен в дрехи на стара жена, вързан с вериги, носещ маска, обикновено с рога. Днес чумата има друг образ - „на нещо животинско, страшно".

В групата на маскираните роми участват само мъже, които не са сключили брак. Специално изискване има и относно годините, през които трябва да участват в обичая - три поредни години. Смята се, че ако някой прекъсне участието си, това ще доведе до лоши последствия за него - може да се разболее, дори и да умре. Тази група се събира предварително, подготвя маските, закупува част от тях, определя кои ще са участниците и кои ще изпълняват съответните роли (на чумата, попа, булката, младоженеца, страшилищата), пазарят музиката и др.

Обредното облекло отговаря на ролята, която участникът има: попът е с расо, с калимавка, носи котле с вода и китка босилек; булката е мъж, който има по-нежни черти, облеклото е бяло, на главата има булчински воал или капела, носи дамска чанта, а лицето е покрито с маска, която е силно начервена; младоженецът е с черен костюм, с бяла риза, с вратовъзка, лицето му е покрито с маска, върху която има прилепени големи мустаци; страшилищата имат островърхи шапки, животински или старчески маски на лицата, облечени са с дрехи, които напомнят на животински кожи. На кръста им има звънци и хлопки, а в ръцете им - саби, секири или тояги.

Присъствието на музика е задължително. Тя съпровожда цялата процесия - от връзването на чумата и обикалянето по домовете, до излизането извън квартала и изгарянето на чучелото и сурвачките.

Чумата е пленена от страшилищата. Тя върви начело на процесията или е окована във вериги върху конска каруца. Шествието обикаля всички къщи в квартала под съпровод на музика и следвано от множество деца и обитателите на вече посетените домове.

По домовете на този ден се мият всички съдове и се приготвя обредна храна - варена кокошка, сварен бял ориз, мляко с ориз, питка за чумата, баница и др. В никакъв случай на трапезата не се слага свинско месо, защото според вярванията чумата е туркиня.

Само една година в кв. „Нов път" е прескочено и не се е отбелязал празникът. Тогава настъпило мор по животните, болести по хората и всички се уплашили. Според информаторите става въпрос за 30-те години на XX в. Наложило се извънредно да се „гони" чумата през лятото. Дори от Видинската община отпуснали безплатно на ромското население ориз, тъй като „всички се страхували от бедствие". Оттогава никога не се пропуска да се отбележи празникът.

Шествието тръгва да обикаля домовете на хората около 10 часа сутринта. Когато то дойде в дома, бива посрещнато на прага от стопаните. „Попът" благославя къщата и домашните, поръсва с китка босилек всеки член от даденото домакинство и двора, а стопаните даряват „младоженците" с пари. Тогава именно се изнасят сурвачките, което действие се извършва предимно от децата в семейството. Тези атрибути, които са пазели хората през Мръсните дни, сега се хвърлят върху конската каруца, в която е чумата, и предстои да бъдат изгорени.

Когато целият квартал бива обиколен, а това трябва да стане до 13 часа, хората се събират на площада. Там музиката изсвирва няколко хороводни мелодии (но хорото се играе само от групата на „младоженците") и всички се отправят към края на махалата, зад железопътната линия. В миналото обредната трапеза се устройвала в гората. По пътя дотам питката за „биби" се носи от малко дете, а останалата обредна храна - от възрастна жена (стопанката на дома).

Когато ромите от Видин излязат извън квартала си, на открито, по родове се прави обредна трапеза. Преди преместването на ромите извън Видин те са излизали в гората и всяко семейство се хранело около едно дърво. Тогава кварталът е бил на брега на р. Дунав и събраните сурвачки се пускали по реката, а сега събраните сурвачки се струпват и се изгарят. Там, когато се разгори огънят, се хвърля и трябва да изгори чучелото на чумата. Ако в някое семейство има тежко болен, изгарят и стари дрехи. Храната се прекажда, прелива се с вино, върху питката предварително има запалена свещ, която се забива в земята и се оставя да изгори. Приготвената храна се разнася за чумата и всички трябва да вкусят от тази трапеза. Остатакът от храната се дава на съседни родове и всички съдове - чинии и бутилки, се счупват. Според обичая нищо не бива да се върне у дома. При самото счупване на съдовете се нарича: за здравето на лелята, лелята да отиде в гората, в мътните води, при българите, а ние (циганите) да ядем и пием. След това хората се прибират по домовете си. С това общото празнуване приключва.

Маскираните участници в обичая се събират да се почерпят с част от събраните пари, а по-голямата част от сумата се запазва, за да се купят маските за празнуването през следващата година.

Структурата на обичая „Гонене на чумата" и маскираните обредни лица наподобяват мъжките маскарадни игри, календарно съотнесени към новогодишния празничен комплекс.

Обичаят „Гонене на чумата" е регистриран още в средата на XX век. Днес той по-скоро е една атракция за квартал „Нов път". В обичая са настъпили промени както в маскирането, така и в осмислянето на отделните елементи. В последните години на обредните трапези присъстват и роми-мюсюлмани, и роми-християни. Те носят еднаква обредна храна, еднакво палят свещи и еднакво наричат.